Законът за собствеността не съдържа дефиниция за понятието "собственост". Без да има изрична формулировка, Законът осигурява на собственика следните права:

• Да ползва своята вещ
• Да получава плодовете от собствената вещ
• Да разпорежда със своята вещ

  Правото на собственост е едно от вещните права и има абсолютен характер. Всички форми на собственост са равнопоставени и "се ползват с еднакви възможности за развитие и закрила"- чл.2 от Закона за собствеността. "Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани."

Публична - това са имотите, обявени по установения ред за паметници на културата от местно значение, както и тези, предназначени за осъществяване на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация и за трайно задоволяване на обществените потребности от общинско значение.

Частна - всички останали общински имоти и вещи! Вещното право на собственост е дотолкова абсолютно, доколкото това е позволено от закона или не е ограничено по волята на самия собственик.

!!! Частни имоти вече ще могат да се отчуждават за обществени нужди само след като собственикът даде съгласие за това / промяна в Закона за общинската собственост , приета през м.октомври 1999г./

Съсобственост е налице , когато един имот се притежава от повече от един собственик. Съсобствеността може да бъде прекратена,като:

• Имотът се обособява на дялове, колкото са съсобствениците и всеки получи своя дял като самостоятелна собственост.
• При невъзможност за обособяване на дялове, имотът се продава и всеки съсобственик получава своята част в пари.

Семейният кодекс определя имуществата, придобити по време на брака /вещи и правата върху тях, парични влогове, недвижими имоти и др./, независимо на чие име са, като семейна имуществена общност.

Този вид собственост е неделима, т.е. докато трае бракът, никой от двамата съпрузи не може да иска да си поделят общите вещи. За да възникне съпружеска общност по отношение на недвижимите имоти са необходими следните условия и предпоставки:

• Наличие на валиден брак - брак, сключен при изпълнението на всички формални и материални изисквания на закона.
• Имотът да е придобит по възмезден начин в рамките на брака, т.е. след сключването на брака и преди прекратяването му.
• Имотът да бъде придобит в резултат на съвместен принос и на двамата съпрузи.

Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия - чл.1 от Закона за наследството/ЗН/.

Наследява се или по закон или чрез завещание.

• Не може да наследява само този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен. До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
• Не може да наследява като недостоен този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или дете, както и съучастникът в тия или др. престъпления.

Наследяват по равни части децата на починалия /и осиновените от него/, а ако не е оставил такива или други нисходящи - родители или оня от тях, който е жив, както и братя и сестри.

Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Наследството се получава от държавата, когато няма лица, които могат да наследяват или всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат.

Завещание може да направи всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.

По завещание могат да наследяват физически и юридически лица. Завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество в полза на наследниците си по закон, в полза на държавата и на обществените организации.

Съществуват два вида завещания според формата им:

1. Нотариално завещание - извършва се от всеки нотариус без оглед местоположението на имуществото и жителството на завещателя, наследника или заветника, но пред двама свидетели. Завещанието се вписва в специална актова книга.
2. Саморъчно завещание - трябва да бъде изцяло написано саморъчно и ръкописно от завещателя в свободен стил, но задължително с дата и подпис.

При откриване на процедура по онаследяване данъчно задължените лица - наследници по закон , по завещание или техни законни представители са длъжни в срок от шест месеца да подадат декларация в данъчната служба на последното местоживеене на наследодателя.

Данък наследство трябва да се плати до два месеца от датата, на която е връчен данъкооблагателния акт.

Законът предвижда глоба от 50 до 500 лв., ако не е спазен срока на подаване на декларацията или ако в документа има невярна информация.

"С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чужди граждани."/чл.29, ал.1./

От данък се освобождават : имуществото, завещано от държавата, общините, Българския Червен кръст, имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг или при производствени аварии и природни бедствия, както и обикновената покъщнина, дребния земеделски инвентар, библиотеките и музикалните инструменти, предметите на изкуството и др.

Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението./чл.40/.

Законовата уредба обхваща чл.10-28 на раздел 1-ви от Закона за местните данъци и такси. С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и застроени земеделски и горски земи. Данъчно задължено лице е собственикът на недвижимия имот, а при учредено право на ползване - ползвателят. Когата правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък, който съответства на частите им.

Данък сгради се определя върху данъчната оценка на имота в размер на 1.5 на хиляда. Данъкът може да се плати на четири вноски - до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември. При плащане на цялата сума наведнъж до 31 март, се ползва отстъпка - 5 на сто. Данъкът се заплаща, независимо дали недвижимия имот се използва или не. Не се облагат с данък земеделските земи, горите и стопанските сгради, ползвани за селскостопанска дейност от земеделските производители. Не се облагат с данък за период от 5 години имоти, собствеността на които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, както и сгради, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване. Арендаторите не плащат данък върху наетите недвижими имоти, защото той се дължи от арендодателя.

Необходими документи при покупко-продажба:

• Документ за собственост (нотариален акт или договор със силата на нотариален акт)- той удостоверява правото на собственост върху недвижимия имот, без който документ продавачът не може да докаже това си качество и нотариусът няма да изповяда сделката.
• Документ за самоличност
• Данъчна оценка на имота - извършва се и документира в писмен вид от данъчната служба по местонахождение на имота.
• Удостоверение за брак - Делбен протокол (вписан) - при положение, че е имало делба на имота.
• Скица на имота - издава се, когато предмет на сделката е дворно място, независимо дали е застроено или - не. Скицата е необходима, за да се удостовери актуалното състояние на имота и определя кой парцел в кой квартал на населеното място е отреден за имота по действащия регулационен план; скицата служи и за сравняване на площта на парцела, отбелязан в нея, с тази по нотариален акт.
• Удостоверение , че имотът не е актуван като общински (само за сделки с дворно място).
• Удостоверение за наследници - издава се при положение, че посоченото в документа за собственост лице е починало след издаване на документа.
• Пълномощно - при положение, че продавачът не може да присъства при организацията и изповядването на сделката.
• Удостоверение, че сградата е изградена със строително разрешение по одобрен архитектурен план - документа е необходим само при положение, че след придобиването на имота (дворно място) е извършено строителство (жилищно, стопанско, гараж и др.) и то не фигурира в нотариалния акт.
• Други документи според особеностите на имота: напр. смъртен акт, акт за раждане, документ за развод и т.н.

Българският закон поставя редица ограничения и забрани, когато се касае за придобиване на недвижим имот от чуждестранно лице. Разграниченията за местни и чужди лица са дадени от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол и Закона за стопанска дейност на чуждестранните лица и чуждестранните инвестиции.

• Местни лица, съгласно първия закон , са всички физически и юридически лица с постоянно местопребиваване или седалище в България, независимо от гражданството им, както и чужди граждани с постоянно пребиваване. Към тази категория спадат и регистрираните в страната фирми със 100% чуждо участие. Местните лица могат да купуват имоти в страната, вкл. и земеделска земя.
• Чуждестранни лица са всички физически и юридически лица с постоянно пребиваване или седалище в чужбина, както и български граждани, които живеят постоянно в чужбина повече от шест месеца с намерение да се установят постоянно там.

Съгласно Закона за собствеността чуждите граждани с местожителство в чужбина могат да придобиват недвижим имот в България по следния начин:

1. С разрешение на министъра на финансите.
2. С регистриране в България на търговски дружества, независимо от процента на чуждестранно участие в тях (може и ЕООД - Еднолично дружество с ограничена отговорност).

При извършване на покупко - продажба на имот, страните дължат такси, чиито размер е фиксиран в Тарифата за нотариална такса.

• Такса за вписване - 0.1% от данъчната оценка на имота.
• Местна такса - 2% от данъчната оценка на имота или от договорената сума, ако тя е по-висока от данъчната.
• Нотариална такса - изчислява се по изчислява се по определена скала

Законът за нотариусите и нотариалната дейност е обнародван в ДВ, бр. 104 от 16.12.1996 г., изм. и доп., бр.117, 118 и 123 от 1997г., бр.24 от 1998г. Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара (юридическо лице със седалище в София), която има публичност на регистъра си.

Нотариусът е лице, на което държавата възлага да извършва предвидените в закона нотариални действия. Той е независим (при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона), лично извършва нотариалните и други предвидени в закона действия и то в район, съвпадащ с този на съответния районен съд.

При изпълнение на служебните си функции, нотариусът не може да взема страна и трябва да бъде безпристрастен. Той е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмисленно с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.

Нотариусът представя подлежащите на вписване актове пред съдия по вписванията в деня на тяхното извършване. Преди вписването, нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт.

Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес.

Държавата не отговаря за действията на нотариуса.

При извършване на покупко - продажба на имот, страните дължат такси, чиито размер е фиксиран в Тарифата за нотариална такса.

• Такса за вписване - 0.1% от данъчната оценка на имота.
• Местна такса - 2% от данъчната оценка на имота или от договорената сума, ако тя е по-висока от данъчната.
• Нотариална такса - изчислява се по изчислява се по определена скала

Нотариална такса е възнаграждението, което се заплаща на нотариуса за извършената услуга.

Обикновени (твърди) такси. Събират се само за действия, изрично посочени в тарифата и не зависят от удостоверявания материален интерес или изразходваното време. Таксите са за:

• Нотариални актове за поправка на нотариални актове, актове за отмяна на завещания, съставяне на констативни протоколи, приемане за съхраняване на саморъчни завещания и на документи и книжа без определен материален интерес
• Нотариални актове за собственост на земеделски земи, гори и земи от горския фонд
• Констативни нотариални актове за поправка на констативни нотариални актове.
• Договори за доброволна делба на земеделски земи, гори и земи от горския фонд
• За обявяване и връщане на саморъчни завещания и за връщане на предадени за съхранение документи и книжа
• За нотариална покана върху екземплярите за връчване
• За удостоверяване съдържанието на частни документи без определен материален интерес върху първия екземпляр
• За удостоверяване на дати и подписи на частни документи без материален интерес
• За удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа
• За даване на справки по нотариални книги и регистри

• За извършване на нотариален акт
• За извършване на нотариално завещание
• За удостоверяване на датата и подписите на договори с определен материален интерес
• За извършване на обстоятелствена проверка
• За удостоверяване датата и подписите на едностранни изявления с определен материален интерес
• За управление на имущество

Нотариални такси според изразходваното време, т.е. колко трябва да се плати на Нотариуса за 1 час

• За устен правен съвет или консултация
• За писмен правен съвет или консултация и при посредничество за изясняване волята на страните
• За справки и набавяне на документи , книжа и др.
• Нотариални такси за изготвяне и проверка на документи. Тези такси се дължат само на Нотариусите.
• Допълнителна нотариална такса - за действие, извършено по искане на молителя извън нотаралната кантора, в неработно време или в почивни и празнични дни, върху съответната нотариална такса се заплаща допълнително.

Може да бъде устна (проверява се в компютъра на агенцията по вписвания и устно се докладва на ишеца) и писмена (чрез документ, в който всичко е отразено).

При продажба - тежестите на имота се прехвърлят на новия собственик и от него занапред се търсят финансовите задължения

Законодателно е възможна сделка с недвижим имот (продажба, замяна, дарение), който е ипотекиран. Но нищо не трябва да се укрива от купувача. Той трябва да е наясно с условията на ипотечния договор и сам да реши как ще процедира в бъдеще. Може да се постъпи по един от двата начина:

• Кредитът да се погаси веднага и ипотеката да се заличи от нотариалните книги, след което сделката да се изповяда пред нотариуса и продавачът да получи останалата сума.
• Купувачът да поеме изплащането на кредита за определения в договора срок. Купувачът сам решава кой от двата варианта е по-изгоден за него.

Може ли да се продаде имот, ако е съсобствен?

Най-често съсобственост възниква, ако няколко души купят един имот или при откриване на наследство, когато има повече от един наследник. Имот, който е съсобственост може да бъде продаден:

1. Всички съсобственици желаят да продават и са съгласни с цената на имота. Явяват се пред нотариуса и потвърждават своето съгласие за продажба.
2. Няколко от съсобствениците или само един от тях не желае да се продава имота като цяло. В този случай продажба не може да стане.
3. Когато един /или няколко/ от съсобствениците желае да продаде своята идеална част от имота, той я предлага първо на другите съсобственици и то на цена, с която ще продава. Ако от тях последва писмен отказ, тогава може да я обяви на пазара.

Пожизнено ползване на имота при дарение. Дарението на имот е най-често срещания договор за прехвърляне на собствеността между близки ронини, деца и съпрузи. Предимството е, че таксите са значително по-ниски, отколкото при продажба или от данък наследство, когато приживе имотът не е бил прехвърлен.

Дарителят на недвижим имот може да бъде ползвател, когато запази за себе си и за друго лице правото да обитава безвъзмездно прехвърления имот за определен срок или до живот. Това се записва в нотариалния акт.

Запазеното право на ползване не зависи от това кой е собственик на имота. Това означава, че ако имотът бъде продаден, подарен или наследен от някого, ползвателят запазва правото си да живее в него, без да плаща наем на новия собственик, независимо какъв е той - роднина или напълно непознат. Новият собственик няма право да го изгони от имота.

За да се освободи имота от ползвателя, той (ползвателят) трябва да се откаже от правото си на ползване - лично, с нотариално заверена декларация, която се вписва в нотариалната служба по местонахождение на имота.

Правото на ползване се записва като клауза в нотариалния акт, с който се извършва дарението на имота.

Малолетни са лицата до 14 години, а непълнолетни - до 18 години. Те не могат да се разпореждат със своите дарени имоти - такъв договор е нищожен по силата на чл. 73, ал. 3 от Семейния кодекс.

Непълнолетният приема дарението със съгласие на един от родителите, когато имотът не е семейна общност. Когато е семейна общност - от съда се назначава особен представител със съгласието на който непълнолетният птриема дарението.

При дарението на недвижими имоти е задължителна нотариалната форма. Дарението може да бъде отменено, когато:

• Дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг (съпруга) или детето му
• Дареният е съучастник в престъпление
• Дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако не е подадена тъжба от пострадалия
• Дареният отказва да даде на дарителя предварително уговорената издръжка

  Искът за отмяна на дарение се предявява от дарителя /или неговите наследници/ в едногодишен срок, откакто са станали известни основанията за отмяната.

1. Нотариална такса - по т.8 от Тарифата за нотариалните такси според Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
• За недвижимите имоти - данъчната оценка
• За моторните превозни средства - застрахователната им стойност
• За движимите вещи и права - пазарната им стойност
2. Местен данък - съгл. Закона за местните данъци и такси
• Роднини по права линия и между съпрузи - 0.5%
• Братя, сестри и племенници - 0.7%
• Трети лица - 5 %
3. Такса за районен съд - за вписване и преписи на сделката по Закона за държавните такси - 0.1% от удостоверявания материален интерес.

Съществуват два вида делби:

1. Доброволна делба. Според формата на извършване може да бъде:
   • Обикновен договор (в писмен вид и нотариално заверен) за доброволно разпределяне на реални дялове.
   • Съдебна спогодба-делба - договор с елемент на съдебен акт
2. Съдебна делба

Таксите при съдебните делби се заплащат на базата на пазарната цена на имота. Делба може да се извърши както след смъртта на наследодателя, така и приживе на наследодателя от самия него чрез делба-дарение (с нотариален акт) и делба-завещание (чрез нотариално или саморъчно завещание)

Малолетни са лицата до 14 години, а непълнолетни - до 18 Неделими са тези вещи, които не могат реално да бъдат разделени без да загубят значителна част от стойността си. Делба не може да бъде упражнена в случаите, забранени от закона или при невъзможност поради естеството и предназначението на вещта.

По закон един имот е неделим, когато няма съответната площ за образуването на два самостоятелни обекта.

Когато недвижим имот, предмет на делба, е неподеляем и съдителите не могат да се споразумеят взаимно, най-често се стига до съдебна спогодба.

Спор за делба при наследници

Ако липсва разбирателство между наследниците при делба, се стига до съдебна процедура.

Най-нуждаещият се от наследниците придобива право върху имота, обект на спора. Това става след решение на съда, който определя степента на нуждите при наследниците. Отпадна публичния търг, който до сега определяше спорните имоти. Срокът за изплащане на дяловете на останалите наследници е шест месеца.

Съсобственикът се задължава да ги изплати заедно с лихвите, начислени върху дължимата сума за периода. Ако този, в чието владение остава имота, не се разплати с останалите наследници в посочения по-горе срок, той губи правото върху имота

Какъв е най-дългият срок за сключване на договор за наем

Съгласно чл.229 от Закона за задълженията и договорите срокът на наемните отношения не може да бъде по-дълъг от 10 години.

Ако договорът се сключи за повече от 10 години и не се впише, той е валиден , но има сила за 10 години.

Когато фирма желае да наеме апартамент за свой офис, нито тя, нито собственикът на този имот са длъжни да искат разрешение от управителния съвет или от общото събрание на етажната собственост. Жилището е отделна собственост, а правото на собственост е неприкосновено и никой не може да го накърнява.

АКО юридическо лице желае да наеме за офис помещение , което спада към общите части на сградата, е необходимо съгласие на управата на етажната собственост - нотариално заверено.

• Жилището да се намира в престижен, добре поддържан квартал, да е в близост до зелени площи, да не е до улица с автомобилен поток, и т.н.
• Външният вид на сградата да е представителен, входът - добре поддържан, обезопасен по определен начин или с портиер, модерен асансьор. Чужденецът се интересува и какви хора живеят там - професии, социален статус.
• Жилището да е на желан от тях етаж, на какво разстояние от околните сгради се намира, изгледът да е добър.
• Банята и тоалетната са помещенията, които най-много интересуват наемателят - чужденец и към които той предявява високи изисквания.
• Кухнята е другото много важно помещение- предпочита се маркова мебел, с техника, която е свикнал да използва в страната си, да има връзка с дневната и трапезарията.
• Предпочита всеки член от семейството да е с отделна спалня
• Цялостният интериор да е приятен, съвременен, модерен.
• Мебелите - нови.
• Жилището да е обезопасено с блиндирана входна врата, алармена система и др.
• И не на последно място - наличие на гараж

За да се иска висок наем, трябва предварително да се инвестира в престижно жилище и да се осигури модерно, съвременно обзавеждане.

Кадастърът е национална система за набиране, обработване, съхраняване и предоставяне на данни за количествените и качествените характеристики на територията с надземните и подземни обекти.

В кадастралните планове се съдържат данни за местоположението, границите и размерите на имотите, дворните места и постройките, заедно с трайните насаждения и всички подземни съоръжения / тунели, проходими колектори, канали, телефонни и комуникационни кабели, паро-, топло-, газо- и електропроводи/ и основните им технически параметри.

ЗРП - застроителен и регулационен план - за всеки квартал се изготвя първоначално ЗРП и след неговото одобрение и влизане в сила, при необходимост се изготвя и КЗСП.

КЗСП- кадастрално - застроителен и силуетен план - съставя се в случаите, когато за застрояването е необходимо да се допуснат отклонения от правилата или да се установи свързано застрояване в повече от два парцела.

В интерес на купувача на строителен парцел е предварително да се направи основно проучване. Проучванията трябва да бъдат най-вече в две направления:

• Възможности за използване на парцела за строеж - необходимо е да се проверят градоустройствените решения и действащите застроителни и регулационни планове.
• Цена на имота в момента и пазарният интерес - компетентна информация чрез фирмите, занимаващи се със сделки с недвижими имоти.

На собственик, желаещ да строи, се издава от съответното кметство виза за проектиране при положение, че са влезли в сила за съответния квартал ЗРП и КЗСП.

Идеен проект- основата, върху която се съставя работния проект. Цел: да оформи общия вид на сградата- брой на входове и етажи, местоположение на жилищните помещения, стълбищни и асансьорни клетки, гаражи, магазини и т.н.

Работен проект - окончателната фаза в проектирането на сгради и съоръжения. Предвидени са части: архитектурна, конструктивна и технологична, електро- и ВиК инсталации, отопление и вентилация и др.

Правото на строеж е самостоятелно вещно право, при което едно /или група лица/ придобива отделно от земята собствеността върху съществуваща постройка или възможност да построи сграда върху чужда земя.

Право на строеж може да се учреди от собственика /частно лице, общината, държавата/ и без участие на земята /парцела/, а само за изграждане на определено жилище или обект /ателие, гараж и др. В този случай парцелът и всички права върху него остават за лицето, което е учредило правото на строеж.

• Основите на сградата и външните ограждащи стени
• Разделителните стени /зидове
• Хоризонталните и вертикалните комуникации /ВиК, Ел. инсталации, Отоплителни инсталации, Климатични инсталации/
• Междуетажните помещения , асансьорната шахта и др.
• Покрив
• Портиерско помещение / помещение за охрана
• Абонатни станции
• Всичко, което по своето естество служи за общо ползване

В нотариалния акт се вписва квадратурата на жилището и процента на идеалните части от сградата.

Обща застроена площ - площта на етажите, ограничена от външните конструктивни очертания на ограждащите стени, вкл. балкони, лоджии, веранди и др.

Разгъната застроена площ /РЗП/- това е сбора от застроените площи на всички етажи, в т. ч. колонади, външни стълбища, тунели и всички др. елементи с височина над 1.20м. над средното ниво на околния терен.

Застроена площ /ЗП/ - площта, ограничена от конструктините размери на ограждащите стени към съседни обекти или общи части на сградата.

Различия в квадратурите между новопостроените и старите кооперации

Несъответствието идва от обстоятелството, че през 1991 г. бе приета нова Наредба за определяне на базисните пазарни цени на недвижимите имоти. Преди тази дата в площта на имота влизаше само ? от площта на тераси, лоджии и балкони. Според чл. 30 ал.2 от тази наредба "към застроената площ на жилището се прибавя и цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, измерени по външните им конструктивни очертания.

Констативният АКТ образец 15 е създаден съгласно Приложение №1 от Наредба № 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в България. Това е документ между строителя и инвеститора, ако обектът е изграден чрез възлагане на стопанска организация или само от инвеститора, ако обекта се изпълнява по стопански начин.

След подписването на АКТ 15 инвеститорът носи цялата отговорност за опазването и поддържането в изправност на обекта до подписването на Протокол по образец 16, който е документ на приемателната комисия на обекта.

Това е документ, с който се приключва дейността между инвеститора, проектанта и строителя.

Протокол по образец 16 се подписва между строителната организация, изградила обекта, инвеститора и приемателната комплексна комисия при определена степен на завършеност на строителството, регламентирана чрез законовата уредба.

Задължително е да бъдат изпълнени следните строително - монтажни работи:

• Изграждането на електрическите, водопроводните, канализационните и отоплителните инсталации.
• Цялостното завършване на общите части от сградата
• Изградените подходи с трайни настилки около сградата
• Завършването на мазилки, подови замазки, монтаж на дограмата
• Цялостно завършване на електроинсталациите с монтирани ключове, контакти, прозвънени и заредени слаботокови инсталации
• Изпробване на водопроводните инсталации и зареждане на най-малко с една канелка и отводнена мивка , и една тоалетна чиния с промивно казанче

Всеки, който е решил да купи имот - ново строителство - трябва да изиска от продавача документ за собственост и Протокол по образец 16.

Моментът, в който правото на строеж се трансформира в собственост на определен недвижим имот, е изграждането на сградата на етап груб строеж.

Разходите по прехвърлянето на недвижим имот , изграден на ниво груб строеж , са приблизително 60% от тези, които се дават , ако обектът е завършен, т.е. има разрешение за легално ползване, издадено на основание Протокол по образец 16 или доклад от упражняващия независим строителен надзор.

Собствеността на недвижим имот в строеж може да бъде прехвърлена, но на етап груб строеж и то много по-изгодно от икономическа гледна точка в сравнение с прехвърлянето на собствеността при завършено строителство.

Строителството е незаконно, когато включва действия, противоречащи на изискванията на закона, независимо дали са съзнателни или не, дали са предизвикани от неотложна нужда на собственика или от неприложение на Закона за териториално селищно устройство /ЗУТ/.

По смисъла на този закон незаконни са строежите, когато са извършени без одобрен проект, без разрешение или в отклонение от строителните документи

	Град: София, ул.Т.Каблешков Адрес: Манастирски ливади Тип имот: магазин Квадратура : 38 кв.м. Наем: 15 EUR
	Град: София, ул.Т.Каблешков Адрес: Тип имот: магазин Квадратура : 46 кв.м. Наем: 12 EUR
	Град: София, Манастирски ливади Адрес: гр. София Тип имот: магазин Квадратура : 65 кв.м. Наем: 12 EUR
	Град: София, Лозенец Адрес: гр.София Тип имот: 3-стаен Квадратура : 98 кв.м. Наем: 350 EUR